На 26 Февруари, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, съвместно с Историческия музей – Чипровци, Държавна агенция „Архиви” и община Чипровци организират изложбата „Чипровски килими. Традиции и съвременност”. Изложбата е посветена на обявяването на чипровското килимарство като част от световното нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Церемонията по откриването включваше изпълнение на автентични торлашки песни и хора от фолклорен ансамбъл към Народно читалище „Петър Богдан – 1909“, град Чипровци. Беше пресъздадена и традицията по навиване на прежда и тъкане на килими от детска фолклорна група при Основно училище „Петър Парчевич“, град Чипровци.
Експозицията е представена в осем зали на Националния етнографски музей в периода до 5 октомври 2015 г. В нея са показани около петдесет старинни чипровски килима от колекцията на ИЕФЕМ-БАН, тъкани преди повече от 200 години и килими от Историческия музей в град Чипровци от миналото столетие. Посетителите могат да видят съвременни пана, картини, икони, дрехи и аксесоари изработени със старинната техника на тъкане и мотиви от чипровските килими.
Килимарството в градчето Чипровци, наричано някога „цветето на България”, е занаят с многовековна традиция. Чипровските килими се изработват чрез старинната техника на тъкане на вертикален стан. Първоначално те са изяло от вълна, а от първите десетилетия на ХХ век се тъкат с памучна основа и вълнен вътък. Преждата за килимите се оцветява с естествени багрила, придаващи трайност и необикновена мекота и топлина на тоновете. Чипровските килими са гладки, двулицеви, с плавно преминаване на орнаментите, без ажур. Композиционно са изградени от основно поле, обрамчено от един или няколко бордюра. Мотивите са предимно геометрични и силно схематизирани изображения на растения, птици, животни и хора. В някои от килимите се четат дарствени надписи и е изтъкана годината на тяхното създаване.
Чипровските килими са предназначени за домашния интериор, за дарове, за черкви, манастири, синагоги, джамии и за пазара. През XIX век те се продават на панаирите в Узунджово, Ески Джумая и Пирот; на пазарите в Цариград, Одрин, Бурса, Охрид, Скопие и др.
Днес, след повече от двадесетгодишен период на замиране на килимарството в Чипровци, занаятът се възражда. През 2002 г., по повод на Апостолическото поклонничество на папа Йоан Павел II в България, майсторката Сийка Тачева изтъкава икона на Пресвета Богородица Чипровска, подарена на Светия Отец от името на католическата общност в България.
Организаторите на изложбата предвиждат създаването на детски кът, в който малките посетители на музея ще могат да оцветяват книжки с орнаменти от чипровски килими.
По време на изложбата ще има демонстрация на тъкане на вертикален стан (характерен за чипровското тъкачество) от майсторката Лидия Раева, член на НС „Задруга на майсторите на народните художествени занаяти”.
На мултимедия ще бъде представен филм, който е част от досието на кандидатурата на чипровските килими, разработено от екип учени от ИЕФЕМ-БАН, под ръководството на проф. Мила Сантова.
През 2014 г. чипровските килими са вписани в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Екип на изложбата:
Идея и куратор: Анита Комитска
ИЕФЕМ-БАН: Андрей Тонев, гл. ас. д-р Ангел Ангелов, Георги Царев, Веска Борисова, Радостина Иванова, Филип Петров и Веселин Апостолов
Исторически музей-Чипровци: Анюта Каменова-Борин, Цветана Русимова
Държавна агенция „Архиви”: Милена Милчева
Графичен дизайн: Цветелина Петкова
Фотограф: Николай Трейман
Художник сценограф: Петко Якимов