Списък на текущите и предстоящи дейности на територията на община Чипровци!
Плащанията могат да бъдат извършени и чрез ПОС терминал
Плащанията могат да бъдат извършени и чрез ПОС терминал
Добре дошли в Чипровци
Исторически музей - Чипровци
Културен календар на община Чипровци за 2017 г.
Новини
Чипровци – четири века мисия за просвета и образование
28.07.2017

Днес Основно училище „Петър Парчевич“, най-старото българско училище, е защитено и засега запазено от затваряне. В него са останали малко деца, заради силната емиграция от Чипровци. Качеството на наученото в него продължава да е високо, показват резултатите от оценяването.





,,Твърде далеч е началото на образователното дело в Чипровци, времето, през което живяха Петър Парчевич, Петър Богдан и Филип Станиславов, но към родолюбивото им дело, към делото на първите учители Илия Маринов, Иван Лилов, не може да не се преклоним с признателност.

Чипровското училище – първото и най-добре уредено, е създадено от чипровчанина Илия Маринов след назначаването му за епископ на Софийската епархия със седалище в Чипровци – 2 юни 1624 г. Илия Маринов се е ползвал с голям авторитет и още от първите години дейността на училището има успех.
През 1625 г. в него са учили 60 деца, 1626 г. – 78-80, а през 1631 – числото им надминава 100. Това наложило през 1631 г. да бъде построена специална сграда.

Училището се е наричало „Училище по граматика“. ….

Обучението в училището е било безплатно. Такива по-малки училища е имало в съседните села – Копиловци, Железна и Клисура. В Чипровци е имало и друго, по-висше училище – „Семинариум“, където са се изучавали философия и логика. Преподавателите и в двете училища са били едни и същи учители. От 1635 г. до 1667 г. с малки прекъсвания учителстват в Чипровското училище Иван Лилов, човек начетен в науката за това време. Научаваме от негово писмо, писано в началото на септември 1649 г., с което иска 20 граматики и най-малко 100 буквара и толкова сметанки за деца, че обхватът на децата е бил доста голям. 

Голяма роля изиграва Петър Богдан за образователното дело в Чипровци. Лично той е правил искания да се изпрати там добър учител и средства за издръжка и заплати на учителите, за книги и не изпуснал да изкаже писмена благодарност за удовлетворените искания. Случвало се обаче за по няколко години Иван Лилов да не получава възнаграждение.
В доклад от 1653 г. Петър Богдан пише:

„В манастирското и словесно училище продължава да учителства все още Иван Лилов. От конгрегацията получавал годишна заплата 15 скудии.“ Лилов обучавал 60 деца, учил ги да пишат и четат на латински и славянски.

Много са изтъкнатите чипровчани, получили първоначалното си образование в Чипровското училище, като Филип Станиславов, автор на първата печатна книга на новобългарски език „Абагар“, ръководителите на Чипровското въстание от 1688 г. Георги Пеячевич, Иван Станиславов, Богдан Маринов, Лука Андрейнин, Андрея Драгуш и др.

Злополучният край на Чипровското въстание от 1688 г. решил съдбата на цветущите селища в този край. При смазването на въстанието не били пощадени нито стари, нито млади, нито деца и жени. По-голяма част били избити, а други отведени в робство. Селата били превърнати в пепелища. Едничка грижа била да се спаси животът на малкото оцелели. От около 500-те чипровски рода, от около 300-те рода в с. Железна и от около 80-те рода в с. Клисура, едва една трета успели да се спасят.

Просветната дейност временно замира в този край.“

Източник: http://severozapazenabg.com 

Търсене
АНКЕТА
За да се предпазим трябва да знаем, че:
За да се предпазим трябва да знаем, че: