Фестивал на килима 2017 г.

Тъкачки зоват да се спаси чипровският килим

Шумен фестивал събра българи и чужденци в историческия град

Шумен фестивал събра мало и голямо, българи и чужденци в Чипровци - родината на легендарните чипровски килими. Нито едно тъкано произведение няма неговата тривековна история - от молитвено килимче за турския башибозук през изложения в Париж, Лиеж и Лондон до ЮНЕСКО. През 2014 година организацията го призна за световно културно наследство. Сега неповторимата хубост на килимите събра хората на фестивал като на голям и вълнуващ празник.
Организираме този фестивал, за да популяризираме нашия килим, който е един феномен от българската история, каза при откриването му кметът Пламен Петков. И да напомним, че хората, живели в този град, са създали прочутите у нас и в Европа книжовна, златарска и килимарска школи.
Общината организира фестивал на килима за четвърти път. На площада бяха опънати шатри, под които сръчни майсторки показват как се изработва  прочутата постелка. 
Демонстрацията започва от преденето, преминава през багренето
и стига до тъкачния стан. Много жени, а дори и мъже в Чипровци са майстори на преденето, намотаването, багренето, насноваването. Всепризнат по боядисването е учителят по химия Никола Николов, който показва как преждата се багри с треви и билки. Днес всяка тъкачка преди да боядиса преждата, се съветва с него. На площада е монтиран и вертикален стан, на който започва най-важната част - тъкането. Посетителите, сред тях и депутатът Дилян Димитров, показаха желание да проврат нишки през основата и да ударят тупицата. Тази година децата, преди всичко момичетата, имаха възможност да се залюлеят на килимените люлки. Те са стара традиция за здраве, сила и късмет. Килимените люлки са нещо друго, обяснява вещата майсторка Юлка Игнатова. Тях ги опъваме, когато завършим килима. Двама души държат четирите му края, а по средата слагат момиче от семейството или родата. Пеем специална песен: "Тупкат, тупкат тупиците, наше момиче се люлее... Да е родовито и плодовито, да ражда килимарки..."
Май това ни е най-нужно сега, с тревога споделя жената. 
Чипровският килим умира
През 60-те години на миналия век в Чипровци имаше 1100 килимарки, сега сме останали 40-50. Всички сме много добри - от 30 познати модела  всяка може да изтъче 15 по памет! Но закриха предприятието, което тъчеше тези килими, училището, където се обучаваха деца от цяла България. Това напишете, съветва жената. Дано го прочетат президенти, министри, историци. Да направим така, че да възродим интереса към килима, да създадем условия тъкането му да продължи. Иначе бъдещите поколения ще го гледат само в музеите.
Юлка Игнатова тъче от момиче до днес, но признава, че сред тях ненадмината е Севка Бардинска. Тя не е тъкачка, тя е художник, рисува с нишките. И на този фестивал 74-годишната Бардинска показа свои килими, които са истински произведения на изкуството.
Бившата учителка по литература Сийка Тачева, усвоила тъкачеството от майка си и баба си, е пренесла много успешно техниката на тъкане на килима върху гоблена. Създателка е на картините на Майстора, но тъкани като килими, на икони, една от които се намира в резиденцията на папата във Ватикана. 
Подарена е на папа Йоан Павел Втори 
при посещението му в България. Тя е изтъкала и Чипровската дева - иконата, изнесена от селището след потушаването на въстанието от 1688 година. След 325 години тя отново се върна на старото си място - на историческия хълм. Сийка е влюбена в килимите си като в живи същества. Те не са постелки, твърди тя, те са красота, мъдрост и магия. Погледнеш ли ги, зареждаш се с енергия за добри дела. Чипровските килими са вечни - двулицеви са и може да се използват 50 години от едната страна и 50 - от другата. Че това е така, личи по килимите, които историческият музей в града извади за фестивала. Някои от моделите са на повече от век като "Гарибалди" например...
Тъкането на килимите е изкуство, твърдят и Радка Софрониева и Цветана Николова. Много време минава от стриженето на вълната на овцете до доткаването. Пране, влачене, предене, боядисване, насноваване, тъкане. Най-добрата тъкачка може да изтъче за един месец по 2-2,5 кв. метра от килима. Затова завършването на всеки е празник за къщата. Тогава се събира цялото семейство и започва общо веселие. Това е вълшебен момент, признават тъкачките. Виждаш една красота, създадена от теб самата. Тя те изпълва със сила и доброта.
Първолета Цветкова